изрив

Речник на българския език

ѝзрив — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Обрив по кожата от петна, пъпки.

Грешни изписвания (3)

  • изрев
  • изреф
  • изриф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-рив
непълен член из-ри-ва
пълен член из-ри-вът
мн.ч. из-ри-ви
членувано из-ри-ви-те
бройна форма из-ри-ва
звателна форма —

Връзки