изречѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. изречѐния, ср. Спец. В граматиката — граматически и интонационно оформена единица, чрез която се изразява и съобщава завършена мисъл. Просто изречение. Съставям изречение.
Грешни изписвания (3)
- езречение
- езричение
- изричение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ре-че-ние | |
|---|---|---|
| членувано | из-ре-че-ни-е-то | |
| мн.ч. | из-ре-че-ния | |
| членувано | из-ре-че-ни-я-та |