изпъхтявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-пъх-тя-вам	из-пъх-тя-ва-ме
2 лице	из-пъх-тя-ваш	из-пъх-тя-ва-те
3 лице	из-пъх-тя-ва	из-пъх-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-пъх-тя-вах	из-пъх-тя-вах-ме
2 лице	из-пъх-тя-ва	из-пъх-тя-вах-те
3 лице	из-пъх-тя-ва	из-пъх-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-пъх-тя-вах	из-пъх-тя-вах-ме
2 лице	из-пъх-тя-ва-ше	из-пъх-тя-вах-те
3 лице	из-пъх-тя-ва-ше	из-пъх-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпъхтявал съм	изпъхтявала съм	изпъхтявало съм	изпъхтявали сме
2 лице	изпъхтявал си	изпъхтявала си	изпъхтявало си	изпъхтявали сте
3 лице	изпъхтявал е	изпъхтявала е	изпъхтявало е	изпъхтявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изпъхтявал	бях изпъхтявала	бях изпъхтявало	бяхме изпъхтявали
2 лице	беше изпъхтявал	беше изпъхтявала	беше изпъхтявало	бяхте изпъхтявали
3 лице	беше изпъхтявал	беше изпъхтявала	беше изпъхтявало	бяха изпъхтявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изпъхтявам	ще изпъхтяваме
2 лице	ще изпъхтяваш	ще изпъхтявате
3 лице	ще изпъхтява	ще изпъхтяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изпъхтявал	ще съм изпъхтявала	ще съм изпъхтявало	ще сме изпъхтявали
2 лице	ще си изпъхтявал	ще си изпъхтявала	ще си изпъхтявало	ще сте изпъхтявали
3 лице	ще е изпъхтявал	ще е изпъхтявала	ще е изпъхтявало	ще са изпъхтявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изпъхтявам	щяхме да изпъхтяваме
2 лице	щеше да изпъхтяваш	щяхте да изпъхтявате
3 лице	щеше да изпъхтява	щяха да изпъхтяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изпъхтявал	щях да съм изпъхтявала	щях да съм изпъхтявало	щяхме да сме изпъхтявали
2 лице	щеше да си изпъхтявал	щеше да си изпъхтявала	щеше да си изпъхтявало	щяхте да сте изпъхтявали
3 лице	щеше да е изпъхтявал	щеше да е изпъхтявала	щеше да е изпъхтявало	щяха да са изпъхтявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпъхтявал съм	изпъхтявала съм	изпъхтявало съм	изпъхтявали сме
2 лице	изпъхтявал си	изпъхтявала си	изпъхтявало си	изпъхтявали сте
3 лице	из-пъх-тя-вал изпъхтявал е	из-пъх-тя-ва-ла изпъхтявала е	из-пъх-тя-ва-ло изпъхтявало е	из-пъх-тя-ва-ли изпъхтявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпъхтявал съм	изпъхтявала съм	изпъхтявало съм	изпъхтявали сме
2 лице	изпъхтявал си	изпъхтявала си	изпъхтявало си	изпъхтявали сте
3 лице	из-пъх-тя-вал изпъхтявал е	из-пъх-тя-ва-ла изпъхтявала е	из-пъх-тя-ва-ло изпъхтявало е	из-пъх-тя-ва-ли изпъхтявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изпъхтявал	била съм изпъхтявала	било съм изпъхтявало	били сме изпъхтявали
2 лице	бил си изпъхтявал	била си изпъхтявала	било си изпъхтявало	били сте изпъхтявали
3 лице	бил изпъхтявал бил е изпъхтявал	била изпъхтявала била е изпъхтявала	било изпъхтявало било е изпъхтявало	били изпъхтявали били са изпъхтявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изпъхтявам	щяла съм да изпъхтявам	щяло съм да изпъхтявам	щели сме да изпъхтяваме
2 лице	щял си да изпъхтяваш	щяла си да изпъхтяваш	щяло си да изпъхтяваш	щели сте да изпъхтявате
3 лице	щял да изпъхтява щял е да изпъхтява	щяла да изпъхтява щяла е да изпъхтява	щяло да изпъхтява щяло е да изпъхтява	щели да изпъхтяват щели са да изпъхтяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изпъхтявал	щяла съм да съм изпъхтявала	щяло съм да съм изпъхтявало	щели сме да сме изпъхтявали
2 лице	щял си да си изпъхтявал	щяла си да си изпъхтявала	щяло си да си изпъхтявало	щели сте да сте изпъхтявали
3 лице	щял да е изпъхтявал щял е да е изпъхтявал	щяла да е изпъхтявала щяла е да е изпъхтявала	щяло да е изпъхтявало щяло е да е изпъхтявало	щели да са изпъхтявали щели са да са изпъхтявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изпъхтявал	бих изпъхтявала	бих изпъхтявало	бихме изпъхтявали
2 лице	би изпъхтявал	би изпъхтявала	би изпъхтявало	бихте изпъхтявали
3 лице	би изпъхтявал	би изпъхтявала	би изпъхтявало	биха изпъхтявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-пъх-тя-вай	из-пъх-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-пъх-тя-вал
		непълен член	из-пъх-тя-ва-лия
		пълен член	из-пъх-тя-ва-ли-ят
	женски род		из-пъх-тя-ва-ла
		членувано	из-пъх-тя-ва-ла-та
	среден род		из-пъх-тя-ва-ло
		членувано	из-пъх-тя-ва-ло-то
множествено число			из-пъх-тя-ва-ли
		членувано	из-пъх-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-пъх-тя-вал
	женски род	из-пъх-тя-ва-ла
	среден род	из-пъх-тя-ва-ло
множествено число		из-пъх-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-пъх-тя-ващ
		непълен член	из-пъх-тя-ва-щия
		пълен член	из-пъх-тя-ва-щи-ят
	женски род		из-пъх-тя-ва-ща
		членувано	из-пъх-тя-ва-ща-та
	среден род		из-пъх-тя-ва-що
		членувано	из-пъх-тя-ва-що-то
множествено число			из-пъх-тя-ва-щи
		членувано	из-пъх-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-пъх-тя-вай-ки