изпъстряне

Речник на българския език

изпъстряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпъстръне
  • испъстръне
  • испъстряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъс-т-ря-не
членувано из-пъс-т-ря-не-то
мн.ч. из-пъс-т-ря-ния
членувано из-пъс-т-ря-ни-я-та