изпъстрен

Речник на българския език

1. изпъстрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испъстрен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пъс-т-рен
непълен член из-пъс-т-ре-ния
пълен член из-пъс-т-ре-ни-ят
ж. р. из-пъс-т-ре-на
членувано из-пъс-т-ре-на-та
ср. р. из-пъс-т-ре-но
членувано из-пъс-т-ре-но-то
мн. ч. из-пъс-т-ре-ни
членувано из-пъс-т-ре-ни-те

2. изпъстрен — мин. страд. прич. м. р.

изпъстрен е производна форма на изпъстря (мин. страд. прич. м. р.).