изпускател

Речник на българския език

изпускател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испускател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пус-ка-тел
непълен член из-пус-ка-те-ля
пълен член из-пус-ка-те-лят
мн.ч. из-пус-ка-те-ли
членувано из-пус-ка-те-ли-те
бройна форма из-пус-ка-те-ля
звателна форма