изпукам

Речник на българския език

изпу̀кам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езпукам
  • езпукъм
  • еспукам
  • еспукъм
  • изпукъм
  • испукам
  • испукъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пу-кам из-пу-ка-ме
2 лице из-пу-каш из-пу-ка-те
3 лице из-пу-ка из-пу-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пу-ках из-пу-ках-ме
2 лице из-пу-ка из-пу-ках-те
3 лице из-пу-ка из-пу-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пу-ках из-пу-ках-ме
2 лице из-пу-ка-ше из-пу-ках-те
3 лице из-пу-ка-ше из-пу-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпукал съм изпукала съм изпукало съм изпукали сме
2 лице изпукал си изпукала си изпукало си изпукали сте
3 лице изпукал е изпукала е изпукало е изпукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпукал бях изпукала бях изпукало бяхме изпукали
2 лице беше изпукал беше изпукала беше изпукало бяхте изпукали
3 лице беше изпукал беше изпукала беше изпукало бяха изпукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпукам ще изпукаме
2 лице ще изпукаш ще изпукате
3 лице ще изпука ще изпукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпукал ще съм изпукала ще съм изпукало ще сме изпукали
2 лице ще си изпукал ще си изпукала ще си изпукало ще сте изпукали
3 лице ще е изпукал ще е изпукала ще е изпукало ще са изпукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпукам щяхме да изпукаме
2 лице щеше да изпукаш щяхте да изпукате
3 лице щеше да изпука щяха да изпукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпукал щях да съм изпукала щях да съм изпукало щяхме да сме изпукали
2 лице щеше да си изпукал щеше да си изпукала щеше да си изпукало щяхте да сте изпукали
3 лице щеше да е изпукал щеше да е изпукала щеше да е изпукало щяха да са изпукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпукал съм изпукала съм изпукало съм изпукали сме
2 лице изпукал си изпукала си изпукало си изпукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпукал съм изпукала съм изпукало съм изпукали сме
2 лице изпукал си изпукала си изпукало си изпукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпукал била съм изпукала било съм изпукало били сме изпукали
2 лице бил си изпукал била си изпукала било си изпукало били сте изпукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпукам щяла съм да изпукам щяло съм да изпукам щели сме да изпукаме
2 лице щял си да изпукаш щяла си да изпукаш щяло си да изпукаш щели сте да изпукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпукал щяла съм да съм изпукала щяло съм да съм изпукало щели сме да сме изпукали
2 лице щял си да си изпукал щяла си да си изпукала щяло си да си изпукало щели сте да сте изпукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпукал бих изпукала бих изпукало бихме изпукали
2 лице би изпукал би изпукала би изпукало бихте изпукали
3 лице би изпукал би изпукала би изпукало биха изпукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пу-кай из-пу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пу-кан
непълен член из-пу-ка-ния
пълен член из-пу-ка-ни-ят
женски род из-пу-ка-на
членувано из-пу-ка-на-та
среден род из-пу-ка-но
членувано из-пу-ка-но-то
множествено число из-пу-ка-ни
членувано из-пу-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пу-кал
непълен член из-пу-ка-лия
пълен член из-пу-ка-ли-ят
женски род из-пу-ка-ла
членувано из-пу-ка-ла-та
среден род из-пу-ка-ло
членувано из-пу-ка-ло-то
множествено число из-пу-ка-ли
членувано из-пу-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пу-кал
женски род из-пу-ка-ла
среден род из-пу-ка-ло
множествено число из-пу-ка-ли