изприщен

Речник на българския език

1. изприщен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изприштен
  • исприштен
  • исприщен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-п-ри-щен
непълен член из-п-ри-ще-ния
пълен член из-п-ри-ще-ни-ят
ж. р. из-п-ри-ще-на
членувано из-п-ри-ще-на-та
ср. р. из-п-ри-ще-но
членувано из-п-ри-ще-но-то
мн. ч. из-п-ри-ще-ни
членувано из-п-ри-ще-ни-те

2. изприщен — мин. страд. прич. м. р.

изприщен е производна форма на изприщя (мин. страд. прич. м. р.).