изпридам

Речник на българския език

изпрѝдам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езпридам
  • езпридъм
  • еспридам
  • еспридъм
  • изпридъм
  • испридам
  • испридъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-дам из-п-ри-да-ме
2 лице из-п-ри-даш из-п-ри-да-те
3 лице из-п-ри-да из-п-ри-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-дах из-п-ри-дах-ме
2 лице из-п-ри-да из-п-ри-дах-те
3 лице из-п-ри-да из-п-ри-да-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ри-дах из-п-ри-дах-ме
2 лице из-п-ри-да-ше из-п-ри-дах-те
3 лице из-п-ри-да-ше из-п-ри-да-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпридал съм изпридала съм изпридало съм изпридали сме
2 лице изпридал си изпридала си изпридало си изпридали сте
3 лице изпридал е изпридала е изпридало е изпридали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпридал бях изпридала бях изпридало бяхме изпридали
2 лице беше изпридал беше изпридала беше изпридало бяхте изпридали
3 лице беше изпридал беше изпридала беше изпридало бяха изпридали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпридам ще изпридаме
2 лице ще изпридаш ще изпридате
3 лице ще изприда ще изпридат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпридал ще съм изпридала ще съм изпридало ще сме изпридали
2 лице ще си изпридал ще си изпридала ще си изпридало ще сте изпридали
3 лице ще е изпридал ще е изпридала ще е изпридало ще са изпридали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпридам щяхме да изпридаме
2 лице щеше да изпридаш щяхте да изпридате
3 лице щеше да изприда щяха да изпридат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпридал щях да съм изпридала щях да съм изпридало щяхме да сме изпридали
2 лице щеше да си изпридал щеше да си изпридала щеше да си изпридало щяхте да сте изпридали
3 лице щеше да е изпридал щеше да е изпридала щеше да е изпридало щяха да са изпридали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпридал съм изпридала съм изпридало съм изпридали сме
2 лице изпридал си изпридала си изпридало си изпридали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпридал съм изпридала съм изпридало съм изпридали сме
2 лице изпридал си изпридала си изпридало си изпридали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпридал била съм изпридала било съм изпридало били сме изпридали
2 лице бил си изпридал била си изпридала било си изпридало били сте изпридали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпридам щяла съм да изпридам щяло съм да изпридам щели сме да изпридаме
2 лице щял си да изпридаш щяла си да изпридаш щяло си да изпридаш щели сте да изпридате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпридал щяла съм да съм изпридала щяло съм да съм изпридало щели сме да сме изпридали
2 лице щял си да си изпридал щяла си да си изпридала щяло си да си изпридало щели сте да сте изпридали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпридал бих изпридала бих изпридало бихме изпридали
2 лице би изпридал би изпридала би изпридало бихте изпридали
3 лице би изпридал би изпридала би изпридало биха изпридали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ри-дай из-п-ри-дай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-дан
непълен член из-п-ри-да-ния
пълен член из-п-ри-да-ни-ят
женски род из-п-ри-да-на
членувано из-п-ри-да-на-та
среден род из-п-ри-да-но
членувано из-п-ри-да-но-то
множествено число из-п-ри-да-ни
членувано из-п-ри-да-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-дал
непълен член из-п-ри-да-лия
пълен член из-п-ри-да-ли-ят
женски род из-п-ри-да-ла
членувано из-п-ри-да-ла-та
среден род из-п-ри-да-ло
членувано из-п-ри-да-ло-то
множествено число из-п-ри-да-ли
членувано из-п-ри-да-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-дал
женски род из-п-ри-да-ла
среден род из-п-ри-да-ло
множествено число из-п-ри-да-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ри-дащ
непълен член из-п-ри-да-щия
пълен член из-п-ри-да-щи-ят
женски род из-п-ри-да-ща
членувано из-п-ри-да-ща-та
среден род из-п-ри-да-що
членувано из-п-ри-да-що-то
множествено число из-п-ри-да-щи
членувано из-п-ри-да-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-ри-дай-ки