изправление

Речник на българския език

изправление съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исправление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-рав-ле-ние
членувано из-п-рав-ле-ни-е-то
мн.ч. из-п-рав-ле-ния
членувано из-п-рав-ле-ни-я-та