изпра̀вител
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
изпра̀вителят, изпра̀вителя, мн. изпра̀вители, (два) изпра̀вителя, м. Устройство, което служи за преобразуване на променливия ток в постоянен; токоизправител.
Грешни изписвания (15)
- езправетел
- езправетил
- езправител
- езправитил
- есправетел
- есправетил
- есправител
- есправитил
- изправетел
- изправетил
- изправитил
- исправетел
- исправетил
- исправител
- исправитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-п-ра-ви-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из-п-ра-ви-те-ля | |
| пълен член | из-п-ра-ви-те-лят | |
| мн.ч. | из-п-ра-ви-те-ли | |
| членувано | из-п-ра-ви-те-ли-те | |
| бройна форма | из-п-ра-ви-те-ля | |
| звателна форма | — | |