1. изпотѐн — прилагателно име (тип 76)
Значение
вж. изпотя̀вам
Грешни изписвания (7)
- езпотен
- езпутен
- еспотен
- еспутен
- изпутен
- испотен
- испутен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | из-по-тен | |
---|---|---|---|
непълен член | из-по-те-ния | ||
пълен член | из-по-те-ни-ят | ||
ж. р. | из-по-те-на | ||
членувано | из-по-те-на-та | ||
ср. р. | из-по-те-но | ||
членувано | из-по-те-но-то | ||
мн. ч. | из-по-те-ни | ||
членувано | из-по-те-ни-те |
2. изпотен — мин. страд. прич. м. р.
изпотен е производна форма на изпотя (мин. страд. прич. м. р.).