изпонадупчвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-по-на-дуп-ч-вам	из-по-на-дуп-ч-ва-ме
2 лице	из-по-на-дуп-ч-ваш	из-по-на-дуп-ч-ва-те
3 лице	из-по-на-дуп-ч-ва	из-по-на-дуп-ч-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-по-на-дуп-ч-вах	из-по-на-дуп-ч-вах-ме
2 лице	из-по-на-дуп-ч-ва	из-по-на-дуп-ч-вах-те
3 лице	из-по-на-дуп-ч-ва	из-по-на-дуп-ч-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-по-на-дуп-ч-вах	из-по-на-дуп-ч-вах-ме
2 лице	из-по-на-дуп-ч-ва-ше	из-по-на-дуп-ч-вах-те
3 лице	из-по-на-дуп-ч-ва-ше	из-по-на-дуп-ч-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпонадупчвал съм	изпонадупчвала съм	изпонадупчвало съм	изпонадупчвали сме
2 лице	изпонадупчвал си	изпонадупчвала си	изпонадупчвало си	изпонадупчвали сте
3 лице	изпонадупчвал е	изпонадупчвала е	изпонадупчвало е	изпонадупчвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изпонадупчвал	бях изпонадупчвала	бях изпонадупчвало	бяхме изпонадупчвали
2 лице	беше изпонадупчвал	беше изпонадупчвала	беше изпонадупчвало	бяхте изпонадупчвали
3 лице	беше изпонадупчвал	беше изпонадупчвала	беше изпонадупчвало	бяха изпонадупчвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изпонадупчвам	ще изпонадупчваме
2 лице	ще изпонадупчваш	ще изпонадупчвате
3 лице	ще изпонадупчва	ще изпонадупчват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изпонадупчвал	ще съм изпонадупчвала	ще съм изпонадупчвало	ще сме изпонадупчвали
2 лице	ще си изпонадупчвал	ще си изпонадупчвала	ще си изпонадупчвало	ще сте изпонадупчвали
3 лице	ще е изпонадупчвал	ще е изпонадупчвала	ще е изпонадупчвало	ще са изпонадупчвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изпонадупчвам	щяхме да изпонадупчваме
2 лице	щеше да изпонадупчваш	щяхте да изпонадупчвате
3 лице	щеше да изпонадупчва	щяха да изпонадупчват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изпонадупчвал	щях да съм изпонадупчвала	щях да съм изпонадупчвало	щяхме да сме изпонадупчвали
2 лице	щеше да си изпонадупчвал	щеше да си изпонадупчвала	щеше да си изпонадупчвало	щяхте да сте изпонадупчвали
3 лице	щеше да е изпонадупчвал	щеше да е изпонадупчвала	щеше да е изпонадупчвало	щяха да са изпонадупчвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпонадупчвал съм	изпонадупчвала съм	изпонадупчвало съм	изпонадупчвали сме
2 лице	изпонадупчвал си	изпонадупчвала си	изпонадупчвало си	изпонадупчвали сте
3 лице	из-по-на-дуп-ч-вал изпонадупчвал е	из-по-на-дуп-ч-ва-ла изпонадупчвала е	из-по-на-дуп-ч-ва-ло изпонадупчвало е	из-по-на-дуп-ч-ва-ли изпонадупчвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпонадупчвал съм	изпонадупчвала съм	изпонадупчвало съм	изпонадупчвали сме
2 лице	изпонадупчвал си	изпонадупчвала си	изпонадупчвало си	изпонадупчвали сте
3 лице	из-по-на-дуп-ч-вал изпонадупчвал е	из-по-на-дуп-ч-ва-ла изпонадупчвала е	из-по-на-дуп-ч-ва-ло изпонадупчвало е	из-по-на-дуп-ч-ва-ли изпонадупчвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изпонадупчвал	била съм изпонадупчвала	било съм изпонадупчвало	били сме изпонадупчвали
2 лице	бил си изпонадупчвал	била си изпонадупчвала	било си изпонадупчвало	били сте изпонадупчвали
3 лице	бил изпонадупчвал бил е изпонадупчвал	била изпонадупчвала била е изпонадупчвала	било изпонадупчвало било е изпонадупчвало	били изпонадупчвали били са изпонадупчвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изпонадупчвам	щяла съм да изпонадупчвам	щяло съм да изпонадупчвам	щели сме да изпонадупчваме
2 лице	щял си да изпонадупчваш	щяла си да изпонадупчваш	щяло си да изпонадупчваш	щели сте да изпонадупчвате
3 лице	щял да изпонадупчва щял е да изпонадупчва	щяла да изпонадупчва щяла е да изпонадупчва	щяло да изпонадупчва щяло е да изпонадупчва	щели да изпонадупчват щели са да изпонадупчват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изпонадупчвал	щяла съм да съм изпонадупчвала	щяло съм да съм изпонадупчвало	щели сме да сме изпонадупчвали
2 лице	щял си да си изпонадупчвал	щяла си да си изпонадупчвала	щяло си да си изпонадупчвало	щели сте да сте изпонадупчвали
3 лице	щял да е изпонадупчвал щял е да е изпонадупчвал	щяла да е изпонадупчвала щяла е да е изпонадупчвала	щяло да е изпонадупчвало щяло е да е изпонадупчвало	щели да са изпонадупчвали щели са да са изпонадупчвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изпонадупчвал	бих изпонадупчвала	бих изпонадупчвало	бихме изпонадупчвали
2 лице	би изпонадупчвал	би изпонадупчвала	би изпонадупчвало	бихте изпонадупчвали
3 лице	би изпонадупчвал	би изпонадупчвала	би изпонадупчвало	биха изпонадупчвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-по-на-дуп-ч-вай	из-по-на-дуп-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-по-на-дуп-ч-ван
		непълен член	из-по-на-дуп-ч-ва-ния
		пълен член	из-по-на-дуп-ч-ва-ни-ят
	женски род		из-по-на-дуп-ч-ва-на
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-на-та
	среден род		из-по-на-дуп-ч-ва-но
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-но-то
множествено число			из-по-на-дуп-ч-ва-ни
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-по-на-дуп-ч-вал
		непълен член	из-по-на-дуп-ч-ва-лия
		пълен член	из-по-на-дуп-ч-ва-ли-ят
	женски род		из-по-на-дуп-ч-ва-ла
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-ла-та
	среден род		из-по-на-дуп-ч-ва-ло
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-ло-то
множествено число			из-по-на-дуп-ч-ва-ли
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-по-на-дуп-ч-вал
	женски род	из-по-на-дуп-ч-ва-ла
	среден род	из-по-на-дуп-ч-ва-ло
множествено число		из-по-на-дуп-ч-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-по-на-дуп-ч-ващ
		непълен член	из-по-на-дуп-ч-ва-щия
		пълен член	из-по-на-дуп-ч-ва-щи-ят
	женски род		из-по-на-дуп-ч-ва-ща
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-ща-та
	среден род		из-по-на-дуп-ч-ва-що
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-що-то
множествено число			из-по-на-дуп-ч-ва-щи
		членувано	из-по-на-дуп-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-по-на-дуп-ч-вай-ки