изполичарство

Речник на българския език

изполича̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • изполечарство
  • изполечарству
  • изполичарству
  • изпулечарство
  • изпулечарству
  • изпуличарство
  • изпуличарству
  • исполечарство
  • исполечарству
  • исполичарство
  • исполичарству
  • испулечарство
  • испулечарству
  • испуличарство
  • испуличарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-ли-чар-с-т-во
членувано из-по-ли-чар-с-т-во-то
мн.ч. из-по-ли-чар-с-т-ва
членувано из-по-ли-чар-с-т-ва-та