използвач

Речник на българския език

използва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. използва̀чи, м. Лице, което умее да използва хора или обстоятелства в свой интерес.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • езползвач
  • езпулзвач
  • есползвач
  • еспулзвач
  • изпулзвач
  • исползвач
  • испулзвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пол-з-вач
непълен член из-пол-з-ва-ча
пълен член из-пол-з-ва-чът
мн.ч. из-пол-з-ва-чи
членувано из-пол-з-ва-чи-те
бройна форма из-пол-з-ва-чи
звателна форма из-пол-з-ва-чо