изповедница

Речник на българския език

изповедница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исповедница

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-вед-ни-ца
членувано из-по-вед-ни-ца-та
мн.ч. из-по-вед-ни-ци
членувано из-по-вед-ни-ци-те
звателна форма из-по-вед-ни-це