изпарител

Речник на българския език

изпарѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

изпарѝтелят, изпарѝтеля, мн. изпарѝтели, (два) изпарѝтеля, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства.

Грешни изписвания (15)

  • езпарител
  • езпаритил
  • езпърител
  • езпъритил
  • еспарител
  • еспаритил
  • еспърител
  • еспъритил
  • изпаритил
  • изпърител
  • изпъритил
  • испарител
  • испаритил
  • испърител
  • испъритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-па-ри-тел
непълен член из-па-ри-те-ля
пълен член из-па-ри-те-лят
мн.ч. из-па-ри-те-ли
членувано из-па-ри-те-ли-те
бройна форма из-па-ри-те-ля
звателна форма