изоставя

Речник на българския език

1. изоста̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изоста̀виш, мин. св. изоста̀вих, мин. прич. изоста̀вил, св.вж. изоставям.

Грешни изписвания (7)

  • езоставъ
  • езоставя
  • езуставъ
  • езуставя
  • изоставъ
  • изуставъ
  • изуставя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изос-та-вя изос-та-вим
2 лице изос-та-виш изос-та-ви-те
3 лице изос-та-ви изос-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изос-та-вих изос-та-вих-ме
2 лице изос-та-ви изос-та-вих-те
3 лице изос-та-ви изос-та-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изос-та-вех изос-та-вех-ме
2 лице изос-та-ве-ше изос-та-вех-те
3 лице изос-та-ве-ше изос-та-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставил съм изоставила съм изоставило съм изоставили сме
2 лице изоставил си изоставила си изоставило си изоставили сте
3 лице изоставил е изоставила е изоставило е изоставили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изоставил бях изоставила бях изоставило бяхме изоставили
2 лице беше изоставил беше изоставила беше изоставило бяхте изоставили
3 лице беше изоставил беше изоставила беше изоставило бяха изоставили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изоставя ще изоставим
2 лице ще изоставиш ще изоставите
3 лице ще изостави ще изоставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изоставил ще съм изоставила ще съм изоставило ще сме изоставили
2 лице ще си изоставил ще си изоставила ще си изоставило ще сте изоставили
3 лице ще е изоставил ще е изоставила ще е изоставило ще са изоставили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изоставя щяхме да изоставим
2 лице щеше да изоставиш щяхте да изоставите
3 лице щеше да изостави щяха да изоставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изоставил щях да съм изоставила щях да съм изоставило щяхме да сме изоставили
2 лице щеше да си изоставил щеше да си изоставила щеше да си изоставило щяхте да сте изоставили
3 лице щеше да е изоставил щеше да е изоставила щеше да е изоставило щяха да са изоставили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставел съм изоставела съм изоставело съм изоставели сме
2 лице изоставел си изоставела си изоставело си изоставели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставил съм изоставила съм изоставило съм изоставили сме
2 лице изоставил си изоставила си изоставило си изоставили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изоставил била съм изоставила било съм изоставило били сме изоставили
2 лице бил си изоставил била си изоставила било си изоставило били сте изоставили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изоставя щяла съм да изоставя щяло съм да изоставя щели сме да изоставим
2 лице щял си да изоставиш щяла си да изоставиш щяло си да изоставиш щели сте да изоставите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изоставил щяла съм да съм изоставила щяло съм да съм изоставило щели сме да сме изоставили
2 лице щял си да си изоставил щяла си да си изоставила щяло си да си изоставило щели сте да сте изоставили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изоставил бих изоставила бих изоставило бихме изоставили
2 лице би изоставил би изоставила би изоставило бихте изоставили
3 лице би изоставил би изоставила би изоставило биха изоставили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изос-та-ви изос-та-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изос-та-вен
непълен член изос-та-ве-ния
пълен член изос-та-ве-ни-ят
женски род изос-та-ве-на
членувано изос-та-ве-на-та
среден род изос-та-ве-но
членувано изос-та-ве-но-то
множествено число изос-та-ве-ни
членувано изос-та-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изос-та-вил
непълен член изос-та-ви-лия
пълен член изос-та-ви-ли-ят
женски род изос-та-ви-ла
членувано изос-та-ви-ла-та
среден род изос-та-ви-ло
членувано изос-та-ви-ло-то
множествено число изос-та-ви-ли
членувано изос-та-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изос-та-вел
женски род изос-та-ве-ла
среден род изос-та-ве-ло
множествено число изос-та-ве-ли

2. изоставя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изоставя е производна форма на изоставям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изоставя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изоставя е производна форма на изоставям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изоставя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изоставя е производна форма на изоставям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).