изнурение

Речник на българския език

изнурение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ну-ре-ние
членувано из-ну-ре-ни-е-то
мн.ч. из-ну-ре-ния
членувано из-ну-ре-ни-я-та