измерѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31)
Значение
измерѝтелят, измерѝтеля, мн. измерѝтели, (два) измерѝтеля, м.
1. Измервател.
2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпитанието.
1. Измервател.
2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпитанието.
Грешни изписвания (7)
- езмерител
- езмеритил
- езмирител
- езмиритил
- измеритил
- измирител
- измиритил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | из-ме-ри-тел | |
---|---|---|
непълен член | из-ме-ри-те-ля | |
пълен член | из-ме-ри-те-лят | |
мн.ч. | из-ме-ри-те-ли | |
членувано | из-ме-ри-те-ли-те | |
бройна форма | из-ме-ри-те-ля | |
звателна форма | — |