измерител

Речник на българския език

измерѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

измерѝтелят, измерѝтеля, мн. измерѝтели, (два) измерѝтеля, м.
1. Измервател.
2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпитанието.

Грешни изписвания (7)

  • езмерител
  • езмеритил
  • езмирител
  • езмиритил
  • измеритил
  • измирител
  • измиритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ме-ри-тел
непълен член из-ме-ри-те-ля
пълен член из-ме-ри-те-лят
мн.ч. из-ме-ри-те-ли
членувано из-ме-ри-те-ли-те
бройна форма из-ме-ри-те-ля
звателна форма