изменница

Речник на българския език

измѐнница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. измѐнници, ж. Жена изменник.

Грешни изписвания (15)

  • езменеца
  • езменецъ
  • езменица
  • езменицъ
  • езменнеца
  • езменнецъ
  • езменница
  • езменницъ
  • изменеца
  • изменецъ
  • изменица
  • изменицъ
  • изменнеца
  • изменнецъ
  • изменницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мен-ни-ца
членувано из-мен-ни-ца-та
мн.ч. из-мен-ни-ци
членувано из-мен-ни-ци-те
звателна форма из-мен-ни-це