измарширувам

Речник на българския език

измарширувам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мар-ши-ру-вам из-мар-ши-ру-ва-ме
2 лице из-мар-ши-ру-ваш из-мар-ши-ру-ва-те
3 лице из-мар-ши-ру-ва из-мар-ши-ру-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мар-ши-ру-вах из-мар-ши-ру-вах-ме
2 лице из-мар-ши-ру-ва из-мар-ши-ру-вах-те
3 лице из-мар-ши-ру-ва из-мар-ши-ру-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мар-ши-ру-вах из-мар-ши-ру-вах-ме
2 лице из-мар-ши-ру-ва-ше из-мар-ши-ру-вах-те
3 лице из-мар-ши-ру-ва-ше из-мар-ши-ру-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измарширувал съм измарширувала съм измарширувало съм измарширували сме
2 лице измарширувал си измарширувала си измарширувало си измарширували сте
3 лице измарширувал е измарширувала е измарширувало е измарширували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измарширувал бях измарширувала бях измарширувало бяхме измарширували
2 лице беше измарширувал беше измарширувала беше измарширувало бяхте измарширували
3 лице беше измарширувал беше измарширувала беше измарширувало бяха измарширували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измарширувам ще измаршируваме
2 лице ще измаршируваш ще измарширувате
3 лице ще измарширува ще измаршируват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измарширувал ще съм измарширувала ще съм измарширувало ще сме измарширували
2 лице ще си измарширувал ще си измарширувала ще си измарширувало ще сте измарширували
3 лице ще е измарширувал ще е измарширувала ще е измарширувало ще са измарширували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измарширувам щяхме да измаршируваме
2 лице щеше да измаршируваш щяхте да измарширувате
3 лице щеше да измарширува щяха да измаршируват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измарширувал щях да съм измарширувала щях да съм измарширувало щяхме да сме измарширували
2 лице щеше да си измарширувал щеше да си измарширувала щеше да си измарширувало щяхте да сте измарширували
3 лице щеше да е измарширувал щеше да е измарширувала щеше да е измарширувало щяха да са измарширували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измарширувал съм измарширувала съм измарширувало съм измарширували сме
2 лице измарширувал си измарширувала си измарширувало си измарширували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измарширувал съм измарширувала съм измарширувало съм измарширували сме
2 лице измарширувал си измарширувала си измарширувало си измарширували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измарширувал била съм измарширувала било съм измарширувало били сме измарширували
2 лице бил си измарширувал била си измарширувала било си измарширувало били сте измарширували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измарширувам щяла съм да измарширувам щяло съм да измарширувам щели сме да измаршируваме
2 лице щял си да измаршируваш щяла си да измаршируваш щяло си да измаршируваш щели сте да измарширувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измарширувал щяла съм да съм измарширувала щяло съм да съм измарширувало щели сме да сме измарширували
2 лице щял си да си измарширувал щяла си да си измарширувала щяло си да си измарширувало щели сте да сте измарширували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измарширувал бих измарширувала бих измарширувало бихме измарширували
2 лице би измарширувал би измарширувала би измарширувало бихте измарширували
3 лице би измарширувал би измарширувала би измарширувало биха измарширували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мар-ши-ру-вай из-мар-ши-ру-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мар-ши-ру-вал
непълен член из-мар-ши-ру-ва-лия
пълен член из-мар-ши-ру-ва-ли-ят
женски род из-мар-ши-ру-ва-ла
членувано из-мар-ши-ру-ва-ла-та
среден род из-мар-ши-ру-ва-ло
членувано из-мар-ши-ру-ва-ло-то
множествено число из-мар-ши-ру-ва-ли
членувано из-мар-ши-ру-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мар-ши-ру-вал
женски род из-мар-ши-ру-ва-ла
среден род из-мар-ши-ру-ва-ло
множествено число из-мар-ши-ру-ва-ли