измамница

Речник на българския език

изма̀мница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. изма̀мници, ж. Жена измамник.

Грешни изписвания (7)

  • езмамнеца
  • езмамнецъ
  • езмамница
  • езмамницъ
  • измамнеца
  • измамнецъ
  • измамницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мам-ни-ца
членувано из-мам-ни-ца-та
мн.ч. из-мам-ни-ци
членувано из-мам-ни-ци-те
звателна форма из-мам-ни-це