излиятелност

Речник на българския език

излиятелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • излиътелност
  • излиятелнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ли-я-тел-ност
членувано из-ли-я-тел-ност-та
мн.ч. из-ли-я-тел-нос-ти
членувано из-ли-я-тел-нос-ти-те
звателна форма