излепя

Речник на българския език

излепя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • излепъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ле-пя из-ле-пим
2 лице из-ле-пиш из-ле-пи-те
3 лице из-ле-пи из-ле-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ле-пих из-ле-пих-ме
2 лице из-ле-пи из-ле-пих-те
3 лице из-ле-пи из-ле-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ле-пях из-ле-пях-ме
2 лице из-ле-пе-ше из-ле-пях-те
3 лице из-ле-пе-ше из-ле-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излепил съм излепила съм излепило съм излепили сме
2 лице излепил си излепила си излепило си излепили сте
3 лице излепил е излепила е излепило е излепили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излепил бях излепила бях излепило бяхме излепили
2 лице беше излепил беше излепила беше излепило бяхте излепили
3 лице беше излепил беше излепила беше излепило бяха излепили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излепя ще излепим
2 лице ще излепиш ще излепите
3 лице ще излепи ще излепят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излепил ще съм излепила ще съм излепило ще сме излепили
2 лице ще си излепил ще си излепила ще си излепило ще сте излепили
3 лице ще е излепил ще е излепила ще е излепило ще са излепили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излепя щяхме да излепим
2 лице щеше да излепиш щяхте да излепите
3 лице щеше да излепи щяха да излепят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излепил щях да съм излепила щях да съм излепило щяхме да сме излепили
2 лице щеше да си излепил щеше да си излепила щеше да си излепило щяхте да сте излепили
3 лице щеше да е излепил щеше да е излепила щеше да е излепило щяха да са излепили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излепял съм излепяла съм излепяло съм излепели сме
2 лице излепял си излепяла си излепяло си излепели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излепил съм излепила съм излепило съм излепили сме
2 лице излепил си излепила си излепило си излепили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излепил била съм излепила било съм излепило били сме излепили
2 лице бил си излепил била си излепила било си излепило били сте излепили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излепя щяла съм да излепя щяло съм да излепя щели сме да излепим
2 лице щял си да излепиш щяла си да излепиш щяло си да излепиш щели сте да излепите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излепил щяла съм да съм излепила щяло съм да съм излепило щели сме да сме излепили
2 лице щял си да си излепил щяла си да си излепила щяло си да си излепило щели сте да сте излепили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излепил бих излепила бих излепило бихме излепили
2 лице би излепил би излепила би излепило бихте излепили
3 лице би излепил би излепила би излепило биха излепили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ле-пи из-ле-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ле-пен
непълен член из-ле-пе-ния
пълен член из-ле-пе-ни-ят
женски род из-ле-пе-на
членувано из-ле-пе-на-та
среден род из-ле-пе-но
членувано из-ле-пе-но-то
множествено число из-ле-пе-ни
членувано из-ле-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ле-пил
непълен член из-ле-пи-лия
пълен член из-ле-пи-ли-ят
женски род из-ле-пи-ла
членувано из-ле-пи-ла-та
среден род из-ле-пи-ло
членувано из-ле-пи-ло-то
множествено число из-ле-пи-ли
членувано из-ле-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ле-пял
женски род из-ле-пя-ла
среден род из-ле-пя-ло
множествено число из-ле-пе-ли