изкудкудякам

Речник на българския език

изкудкудякам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изкудкудъкам
  • изкуткудъкам
  • изкуткудякам
  • искудкудъкам
  • искудкудякам
  • искуткудъкам
  • искуткудякам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-куд-ку-дя-кам из-куд-ку-дя-ка-ме
2 лице из-куд-ку-дя-каш из-куд-ку-дя-ка-те
3 лице из-куд-ку-дя-ка из-куд-ку-дя-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-куд-ку-дя-ках из-куд-ку-дя-ках-ме
2 лице из-куд-ку-дя-ка из-куд-ку-дя-ках-те
3 лице из-куд-ку-дя-ка из-куд-ку-дя-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-куд-ку-дя-ках из-куд-ку-дя-ках-ме
2 лице из-куд-ку-дя-ка-ше из-куд-ку-дя-ках-те
3 лице из-куд-ку-дя-ка-ше из-куд-ку-дя-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкудкудякал съм изкудкудякала съм изкудкудякало съм изкудкудякали сме
2 лице изкудкудякал си изкудкудякала си изкудкудякало си изкудкудякали сте
3 лице изкудкудякал е изкудкудякала е изкудкудякало е изкудкудякали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкудкудякал бях изкудкудякала бях изкудкудякало бяхме изкудкудякали
2 лице беше изкудкудякал беше изкудкудякала беше изкудкудякало бяхте изкудкудякали
3 лице беше изкудкудякал беше изкудкудякала беше изкудкудякало бяха изкудкудякали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкудкудякам ще изкудкудякаме
2 лице ще изкудкудякаш ще изкудкудякате
3 лице ще изкудкудяка ще изкудкудякат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкудкудякал ще съм изкудкудякала ще съм изкудкудякало ще сме изкудкудякали
2 лице ще си изкудкудякал ще си изкудкудякала ще си изкудкудякало ще сте изкудкудякали
3 лице ще е изкудкудякал ще е изкудкудякала ще е изкудкудякало ще са изкудкудякали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкудкудякам щяхме да изкудкудякаме
2 лице щеше да изкудкудякаш щяхте да изкудкудякате
3 лице щеше да изкудкудяка щяха да изкудкудякат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкудкудякал щях да съм изкудкудякала щях да съм изкудкудякало щяхме да сме изкудкудякали
2 лице щеше да си изкудкудякал щеше да си изкудкудякала щеше да си изкудкудякало щяхте да сте изкудкудякали
3 лице щеше да е изкудкудякал щеше да е изкудкудякала щеше да е изкудкудякало щяха да са изкудкудякали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкудкудякал съм изкудкудякала съм изкудкудякало съм изкудкудякали сме
2 лице изкудкудякал си изкудкудякала си изкудкудякало си изкудкудякали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкудкудякал съм изкудкудякала съм изкудкудякало съм изкудкудякали сме
2 лице изкудкудякал си изкудкудякала си изкудкудякало си изкудкудякали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкудкудякал била съм изкудкудякала било съм изкудкудякало били сме изкудкудякали
2 лице бил си изкудкудякал била си изкудкудякала било си изкудкудякало били сте изкудкудякали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкудкудякам щяла съм да изкудкудякам щяло съм да изкудкудякам щели сме да изкудкудякаме
2 лице щял си да изкудкудякаш щяла си да изкудкудякаш щяло си да изкудкудякаш щели сте да изкудкудякате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкудкудякал щяла съм да съм изкудкудякала щяло съм да съм изкудкудякало щели сме да сме изкудкудякали
2 лице щял си да си изкудкудякал щяла си да си изкудкудякала щяло си да си изкудкудякало щели сте да сте изкудкудякали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкудкудякал бих изкудкудякала бих изкудкудякало бихме изкудкудякали
2 лице би изкудкудякал би изкудкудякала би изкудкудякало бихте изкудкудякали
3 лице би изкудкудякал би изкудкудякала би изкудкудякало биха изкудкудякали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-куд-ку-дя-кай из-куд-ку-дя-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-куд-ку-дя-кал
непълен член из-куд-ку-дя-ка-лия
пълен член из-куд-ку-дя-ка-ли-ят
женски род из-куд-ку-дя-ка-ла
членувано из-куд-ку-дя-ка-ла-та
среден род из-куд-ку-дя-ка-ло
членувано из-куд-ку-дя-ка-ло-то
множествено число из-куд-ку-дя-ка-ли
членувано из-куд-ку-дя-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-куд-ку-дя-кал
женски род из-куд-ку-дя-ка-ла
среден род из-куд-ку-дя-ка-ло
множествено число из-куд-ку-дя-ка-ли