изкрещяване

Речник на българския език

изкрещя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изкрещявъне
  • изкрищяване
  • изкрищявъне
  • искрещяване
  • искрещявъне
  • искрищяване
  • искрищявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-к-ре-щя-ва-не
членувано из-к-ре-щя-ва-не-то
мн.ч. из-к-ре-щя-ва-ния
членувано из-к-ре-щя-ва-ни-я-та