1.
изкопа̀ем
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
изкопа̀ема, изкопа̀емо, мн. изкопа̀еми, прил.
1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства.
2. За растения и животни — който е съществувал в отминали епохи и останките му се откриват при разкопаване на земни пластове.
3. Прен. Пренебр. Като същ., ср. Който е закостенял, консервативен, със стари разбирания. Ти за изкопаемо ли ме смяташ?
• Полезни изкопаеми. — Природни богатства, които се добиват от земните недра.
1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства.
2. За растения и животни — който е съществувал в отминали епохи и останките му се откриват при разкопаване на земни пластове.
3. Прен. Пренебр. Като същ., ср. Който е закостенял, консервативен, със стари разбирания. Ти за изкопаемо ли ме смяташ?
• Полезни изкопаеми. — Природни богатства, които се добиват от земните недра.
Грешни изписвания (15)
- езкопаем
- езкопаим
- езкупаем
- езкупаим
- ескопаем
- ескопаим
- ескупаем
- ескупаим
- изкопаим
- изкупаем
- изкупаим
- ископаем
- ископаим
- искупаем
- искупаим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-ко-па-ем | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-ко-па-е-мия | ||
| пълен член | из-ко-па-е-ми-ят | ||
| ж. р. | из-ко-па-е-ма | ||
| членувано | из-ко-па-е-ма-та | ||
| ср. р. | из-ко-па-е-мо | ||
| членувано | из-ко-па-е-мо-то | ||
| мн. ч. | из-ко-па-е-ми | ||
| членувано | из-ко-па-е-ми-те | ||
2. изкопаем — сег. вр., 1 л., мн. ч.
изкопаем е производна форма на изкопая (сег. вр., 1 л., мн. ч.).