изключвател

Речник на българския език

изключва̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

изключва̀телят, изключва̀теля, мн. изключва̀тели, (два) изключва̀теля, м. Приспособление, чрез което се спира действието на машина, уред и под.

Грешни изписвания (3)

  • изключватил
  • исключвател
  • исключватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-к-люч-ва-тел
непълен член из-к-люч-ва-те-ля
пълен член из-к-люч-ва-те-лят
мн.ч. из-к-люч-ва-те-ли
членувано из-к-люч-ва-те-ли-те
бройна форма из-к-люч-ва-те-ля
звателна форма