изквичавам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-к-ви-ча-вам	из-к-ви-ча-ва-ме
2 лице	из-к-ви-ча-ваш	из-к-ви-ча-ва-те
3 лице	из-к-ви-ча-ва	из-к-ви-ча-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-к-ви-ча-вах	из-к-ви-ча-вах-ме
2 лице	из-к-ви-ча-ва	из-к-ви-ча-вах-те
3 лице	из-к-ви-ча-ва	из-к-ви-ча-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-к-ви-ча-вах	из-к-ви-ча-вах-ме
2 лице	из-к-ви-ча-ва-ше	из-к-ви-ча-вах-те
3 лице	из-к-ви-ча-ва-ше	из-к-ви-ча-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изквичавал съм	изквичавала съм	изквичавало съм	изквичавали сме
2 лице	изквичавал си	изквичавала си	изквичавало си	изквичавали сте
3 лице	изквичавал е	изквичавала е	изквичавало е	изквичавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изквичавал	бях изквичавала	бях изквичавало	бяхме изквичавали
2 лице	беше изквичавал	беше изквичавала	беше изквичавало	бяхте изквичавали
3 лице	беше изквичавал	беше изквичавала	беше изквичавало	бяха изквичавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изквичавам	ще изквичаваме
2 лице	ще изквичаваш	ще изквичавате
3 лице	ще изквичава	ще изквичават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изквичавал	ще съм изквичавала	ще съм изквичавало	ще сме изквичавали
2 лице	ще си изквичавал	ще си изквичавала	ще си изквичавало	ще сте изквичавали
3 лице	ще е изквичавал	ще е изквичавала	ще е изквичавало	ще са изквичавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изквичавам	щяхме да изквичаваме
2 лице	щеше да изквичаваш	щяхте да изквичавате
3 лице	щеше да изквичава	щяха да изквичават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изквичавал	щях да съм изквичавала	щях да съм изквичавало	щяхме да сме изквичавали
2 лице	щеше да си изквичавал	щеше да си изквичавала	щеше да си изквичавало	щяхте да сте изквичавали
3 лице	щеше да е изквичавал	щеше да е изквичавала	щеше да е изквичавало	щяха да са изквичавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изквичавал съм	изквичавала съм	изквичавало съм	изквичавали сме
2 лице	изквичавал си	изквичавала си	изквичавало си	изквичавали сте
3 лице	из-к-ви-ча-вал изквичавал е	из-к-ви-ча-ва-ла изквичавала е	из-к-ви-ча-ва-ло изквичавало е	из-к-ви-ча-ва-ли изквичавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изквичавал съм	изквичавала съм	изквичавало съм	изквичавали сме
2 лице	изквичавал си	изквичавала си	изквичавало си	изквичавали сте
3 лице	из-к-ви-ча-вал изквичавал е	из-к-ви-ча-ва-ла изквичавала е	из-к-ви-ча-ва-ло изквичавало е	из-к-ви-ча-ва-ли изквичавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изквичавал	била съм изквичавала	било съм изквичавало	били сме изквичавали
2 лице	бил си изквичавал	била си изквичавала	било си изквичавало	били сте изквичавали
3 лице	бил изквичавал бил е изквичавал	била изквичавала била е изквичавала	било изквичавало било е изквичавало	били изквичавали били са изквичавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изквичавам	щяла съм да изквичавам	щяло съм да изквичавам	щели сме да изквичаваме
2 лице	щял си да изквичаваш	щяла си да изквичаваш	щяло си да изквичаваш	щели сте да изквичавате
3 лице	щял да изквичава щял е да изквичава	щяла да изквичава щяла е да изквичава	щяло да изквичава щяло е да изквичава	щели да изквичават щели са да изквичават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изквичавал	щяла съм да съм изквичавала	щяло съм да съм изквичавало	щели сме да сме изквичавали
2 лице	щял си да си изквичавал	щяла си да си изквичавала	щяло си да си изквичавало	щели сте да сте изквичавали
3 лице	щял да е изквичавал щял е да е изквичавал	щяла да е изквичавала щяла е да е изквичавала	щяло да е изквичавало щяло е да е изквичавало	щели да са изквичавали щели са да са изквичавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изквичавал	бих изквичавала	бих изквичавало	бихме изквичавали
2 лице	би изквичавал	би изквичавала	би изквичавало	бихте изквичавали
3 лице	би изквичавал	би изквичавала	би изквичавало	биха изквичавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-к-ви-ча-вай	из-к-ви-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-к-ви-ча-вал
		непълен член	из-к-ви-ча-ва-лия
		пълен член	из-к-ви-ча-ва-ли-ят
	женски род		из-к-ви-ча-ва-ла
		членувано	из-к-ви-ча-ва-ла-та
	среден род		из-к-ви-ча-ва-ло
		членувано	из-к-ви-ча-ва-ло-то
множествено число			из-к-ви-ча-ва-ли
		членувано	из-к-ви-ча-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-к-ви-ча-вал
	женски род	из-к-ви-ча-ва-ла
	среден род	из-к-ви-ча-ва-ло
множествено число		из-к-ви-ча-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-к-ви-ча-ващ
		непълен член	из-к-ви-ча-ва-щия
		пълен член	из-к-ви-ча-ва-щи-ят
	женски род		из-к-ви-ча-ва-ща
		членувано	из-к-ви-ча-ва-ща-та
	среден род		из-к-ви-ча-ва-що
		членувано	из-к-ви-ча-ва-що-то
множествено число			из-к-ви-ча-ва-щи
		членувано	из-к-ви-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-к-ви-ча-вай-ки