изѐдник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. изѐдници, м.
1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора.
2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.
1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора.
2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езеднек
- езедник
- изеднек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | изед-ник | |
---|---|---|
непълен член | изед-ни-ка | |
пълен член | изед-ни-кът | |
мн.ч. | изед-ни-ци | |
членувано | изед-ни-ци-те | |
бройна форма | изед-ни-ци | |
звателна форма | изед-ни-ко |