издяволявам

Речник на българския език

издяволявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • издъволъвам
  • издъволявам
  • издяволъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дя-во-ля-вам из-дя-во-ля-ва-ме
2 лице из-дя-во-ля-ваш из-дя-во-ля-ва-те
3 лице из-дя-во-ля-ва из-дя-во-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дя-во-ля-вах из-дя-во-ля-вах-ме
2 лице из-дя-во-ля-ва из-дя-во-ля-вах-те
3 лице из-дя-во-ля-ва из-дя-во-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дя-во-ля-вах из-дя-во-ля-вах-ме
2 лице из-дя-во-ля-ва-ше из-дя-во-ля-вах-те
3 лице из-дя-во-ля-ва-ше из-дя-во-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволявал съм издяволявала съм издяволявало съм издяволявали сме
2 лице издяволявал си издяволявала си издяволявало си издяволявали сте
3 лице издяволявал е издяволявала е издяволявало е издяволявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издяволявал бях издяволявала бях издяволявало бяхме издяволявали
2 лице беше издяволявал беше издяволявала беше издяволявало бяхте издяволявали
3 лице беше издяволявал беше издяволявала беше издяволявало бяха издяволявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издяволявам ще издяволяваме
2 лице ще издяволяваш ще издяволявате
3 лице ще издяволява ще издяволяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издяволявал ще съм издяволявала ще съм издяволявало ще сме издяволявали
2 лице ще си издяволявал ще си издяволявала ще си издяволявало ще сте издяволявали
3 лице ще е издяволявал ще е издяволявала ще е издяволявало ще са издяволявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издяволявам щяхме да издяволяваме
2 лице щеше да издяволяваш щяхте да издяволявате
3 лице щеше да издяволява щяха да издяволяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издяволявал щях да съм издяволявала щях да съм издяволявало щяхме да сме издяволявали
2 лице щеше да си издяволявал щеше да си издяволявала щеше да си издяволявало щяхте да сте издяволявали
3 лице щеше да е издяволявал щеше да е издяволявала щеше да е издяволявало щяха да са издяволявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволявал съм издяволявала съм издяволявало съм издяволявали сме
2 лице издяволявал си издяволявала си издяволявало си издяволявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволявал съм издяволявала съм издяволявало съм издяволявали сме
2 лице издяволявал си издяволявала си издяволявало си издяволявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издяволявал била съм издяволявала било съм издяволявало били сме издяволявали
2 лице бил си издяволявал била си издяволявала било си издяволявало били сте издяволявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издяволявам щяла съм да издяволявам щяло съм да издяволявам щели сме да издяволяваме
2 лице щял си да издяволяваш щяла си да издяволяваш щяло си да издяволяваш щели сте да издяволявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издяволявал щяла съм да съм издяволявала щяло съм да съм издяволявало щели сме да сме издяволявали
2 лице щял си да си издяволявал щяла си да си издяволявала щяло си да си издяволявало щели сте да сте издяволявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издяволявал бих издяволявала бих издяволявало бихме издяволявали
2 лице би издяволявал би издяволявала би издяволявало бихте издяволявали
3 лице би издяволявал би издяволявала би издяволявало биха издяволявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дя-во-ля-вай из-дя-во-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дя-во-ля-вал
непълен член из-дя-во-ля-ва-лия
пълен член из-дя-во-ля-ва-ли-ят
женски род из-дя-во-ля-ва-ла
членувано из-дя-во-ля-ва-ла-та
среден род из-дя-во-ля-ва-ло
членувано из-дя-во-ля-ва-ло-то
множествено число из-дя-во-ля-ва-ли
членувано из-дя-во-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дя-во-ля-вал
женски род из-дя-во-ля-ва-ла
среден род из-дя-во-ля-ва-ло
множествено число из-дя-во-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дя-во-ля-ващ
непълен член из-дя-во-ля-ва-щия
пълен член из-дя-во-ля-ва-щи-ят
женски род из-дя-во-ля-ва-ща
членувано из-дя-во-ля-ва-ща-та
среден род из-дя-во-ля-ва-що
членувано из-дя-во-ля-ва-що-то
множествено число из-дя-во-ля-ва-щи
членувано из-дя-во-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-дя-во-ля-вай-ки