издекламирам

Речник на българския език

издекламѝрам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

издекламѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго.
2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо.

Грешни изписвания (15)

  • ездекламирам
  • ездекламиръм
  • ездеклъмирам
  • ездеклъмиръм
  • ездикламирам
  • ездикламиръм
  • ездиклъмирам
  • ездиклъмиръм
  • издекламиръм
  • издеклъмирам
  • издеклъмиръм
  • издикламирам
  • издикламиръм
  • издиклъмирам
  • издиклъмиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дек-ла-ми-рам из-дек-ла-ми-ра-ме
2 лице из-дек-ла-ми-раш из-дек-ла-ми-ра-те
3 лице из-дек-ла-ми-ра из-дек-ла-ми-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дек-ла-ми-рах из-дек-ла-ми-рах-ме
2 лице из-дек-ла-ми-ра из-дек-ла-ми-рах-те
3 лице из-дек-ла-ми-ра из-дек-ла-ми-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дек-ла-ми-рах из-дек-ла-ми-рах-ме
2 лице из-дек-ла-ми-ра-ше из-дек-ла-ми-рах-те
3 лице из-дек-ла-ми-ра-ше из-дек-ла-ми-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издекламирал съм издекламирала съм издекламирало съм издекламирали сме
2 лице издекламирал си издекламирала си издекламирало си издекламирали сте
3 лице издекламирал е издекламирала е издекламирало е издекламирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издекламирал бях издекламирала бях издекламирало бяхме издекламирали
2 лице беше издекламирал беше издекламирала беше издекламирало бяхте издекламирали
3 лице беше издекламирал беше издекламирала беше издекламирало бяха издекламирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издекламирам ще издекламираме
2 лице ще издекламираш ще издекламирате
3 лице ще издекламира ще издекламират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издекламирал ще съм издекламирала ще съм издекламирало ще сме издекламирали
2 лице ще си издекламирал ще си издекламирала ще си издекламирало ще сте издекламирали
3 лице ще е издекламирал ще е издекламирала ще е издекламирало ще са издекламирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издекламирам щяхме да издекламираме
2 лице щеше да издекламираш щяхте да издекламирате
3 лице щеше да издекламира щяха да издекламират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издекламирал щях да съм издекламирала щях да съм издекламирало щяхме да сме издекламирали
2 лице щеше да си издекламирал щеше да си издекламирала щеше да си издекламирало щяхте да сте издекламирали
3 лице щеше да е издекламирал щеше да е издекламирала щеше да е издекламирало щяха да са издекламирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издекламирал съм издекламирала съм издекламирало съм издекламирали сме
2 лице издекламирал си издекламирала си издекламирало си издекламирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издекламирал съм издекламирала съм издекламирало съм издекламирали сме
2 лице издекламирал си издекламирала си издекламирало си издекламирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издекламирал била съм издекламирала било съм издекламирало били сме издекламирали
2 лице бил си издекламирал била си издекламирала било си издекламирало били сте издекламирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издекламирам щяла съм да издекламирам щяло съм да издекламирам щели сме да издекламираме
2 лице щял си да издекламираш щяла си да издекламираш щяло си да издекламираш щели сте да издекламирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издекламирал щяла съм да съм издекламирала щяло съм да съм издекламирало щели сме да сме издекламирали
2 лице щял си да си издекламирал щяла си да си издекламирала щяло си да си издекламирало щели сте да сте издекламирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издекламирал бих издекламирала бих издекламирало бихме издекламирали
2 лице би издекламирал би издекламирала би издекламирало бихте издекламирали
3 лице би издекламирал би издекламирала би издекламирало биха издекламирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дек-ла-ми-рай из-дек-ла-ми-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дек-ла-ми-ран
непълен член из-дек-ла-ми-ра-ния
пълен член из-дек-ла-ми-ра-ни-ят
женски род из-дек-ла-ми-ра-на
членувано из-дек-ла-ми-ра-на-та
среден род из-дек-ла-ми-ра-но
членувано из-дек-ла-ми-ра-но-то
множествено число из-дек-ла-ми-ра-ни
членувано из-дек-ла-ми-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дек-ла-ми-рал
непълен член из-дек-ла-ми-ра-лия
пълен член из-дек-ла-ми-ра-ли-ят
женски род из-дек-ла-ми-ра-ла
членувано из-дек-ла-ми-ра-ла-та
среден род из-дек-ла-ми-ра-ло
членувано из-дек-ла-ми-ра-ло-то
множествено число из-дек-ла-ми-ра-ли
членувано из-дек-ла-ми-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дек-ла-ми-рал
женски род из-дек-ла-ми-ра-ла
среден род из-дек-ла-ми-ра-ло
множествено число из-дек-ла-ми-ра-ли