издател

Речник на българския език

изда̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

изда̀телят, изда̀теля, мн. изда̀тели, м.
1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения.
2. Остар. Лице, което подготвя за издаване; редактор.

Грешни изписвания (3)

  • ездател
  • ездатил
  • издатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-да-тел
непълен член из-да-те-ля
пълен член из-да-те-лят
мн.ч. из-да-те-ли
членувано из-да-те-ли-те
бройна форма из-да-те-ли
звателна форма из-да-те-лю