изгорен

Речник на българския език

1. изгорѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • езгорен
  • езгурен
  • изгурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-го-рен
непълен член из-го-ре-ния
пълен член из-го-ре-ни-ят
ж. р. из-го-ре-на
членувано из-го-ре-на-та
ср. р. из-го-ре-но
членувано из-го-ре-но-то
мн. ч. из-го-ре-ни
членувано из-го-ре-ни-те

2. изгорен — мин. страд. прич. м. р.

изгорен е производна форма на изгоря (мин. страд. прич. м. р.).