извършен

Речник на българския език

1. извършен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-вър-шен
непълен член из-вър-ше-ния
пълен член из-вър-ше-ни-ят
ж. р. из-вър-ше-на
членувано из-вър-ше-на-та
ср. р. из-вър-ше-но
членувано из-вър-ше-но-то
мн. ч. из-вър-ше-ни
членувано из-вър-ше-ни-те

2. извършен — мин. страд. прич. м. р.

извършен е производна форма на извърша (мин. страд. прич. м. р.).