извънбра̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
извънбра̀чна, извънбра̀чно, мн. извънбра̀чни, прил.
1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете.
2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. Извънбрачни връзки.
1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете.
2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. Извънбрачни връзки.
Грешни изписвания (7)
- езванбрачен
- езванбрачин
- езвънбрачен
- езвънбрачин
- изванбрачен
- изванбрачин
- извънбрачин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-вън-б-ра-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-вън-б-рач-ния | ||
| пълен член | из-вън-б-рач-ни-ят | ||
| ж. р. | из-вън-б-рач-на | ||
| членувано | из-вън-б-рач-на-та | ||
| ср. р. | из-вън-б-рач-но | ||
| членувано | из-вън-б-рач-но-то | ||
| мн. ч. | из-вън-б-рач-ни | ||
| членувано | из-вън-б-рач-ни-те | ||