извличане

Речник на българския език

извлѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езвличане
  • езвличани
  • езвличъне
  • езвличъни
  • извличани
  • извличъне
  • извличъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-в-ли-ча-не
членувано из-в-ли-ча-не-то
мн.ч. из-в-ли-ча-ния
членувано из-в-ли-ча-ни-я-та