извайквам

Речник на българския език

извайквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вайк-вам из-вайк-ва-ме
2 лице из-вайк-ваш из-вайк-ва-те
3 лице из-вайк-ва из-вайк-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вайк-вах из-вайк-вах-ме
2 лице из-вайк-ва из-вайк-вах-те
3 лице из-вайк-ва из-вайк-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вайк-вах из-вайк-вах-ме
2 лице из-вайк-ва-ше из-вайк-вах-те
3 лице из-вайк-ва-ше из-вайк-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извайквал съм извайквала съм извайквало съм извайквали сме
2 лице извайквал си извайквала си извайквало си извайквали сте
3 лице извайквал е извайквала е извайквало е извайквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извайквал бях извайквала бях извайквало бяхме извайквали
2 лице беше извайквал беше извайквала беше извайквало бяхте извайквали
3 лице беше извайквал беше извайквала беше извайквало бяха извайквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извайквам ще извайкваме
2 лице ще извайкваш ще извайквате
3 лице ще извайква ще извайкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извайквал ще съм извайквала ще съм извайквало ще сме извайквали
2 лице ще си извайквал ще си извайквала ще си извайквало ще сте извайквали
3 лице ще е извайквал ще е извайквала ще е извайквало ще са извайквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извайквам щяхме да извайкваме
2 лице щеше да извайкваш щяхте да извайквате
3 лице щеше да извайква щяха да извайкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извайквал щях да съм извайквала щях да съм извайквало щяхме да сме извайквали
2 лице щеше да си извайквал щеше да си извайквала щеше да си извайквало щяхте да сте извайквали
3 лице щеше да е извайквал щеше да е извайквала щеше да е извайквало щяха да са извайквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извайквал съм извайквала съм извайквало съм извайквали сме
2 лице извайквал си извайквала си извайквало си извайквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извайквал съм извайквала съм извайквало съм извайквали сме
2 лице извайквал си извайквала си извайквало си извайквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извайквал била съм извайквала било съм извайквало били сме извайквали
2 лице бил си извайквал била си извайквала било си извайквало били сте извайквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извайквам щяла съм да извайквам щяло съм да извайквам щели сме да извайкваме
2 лице щял си да извайкваш щяла си да извайкваш щяло си да извайкваш щели сте да извайквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извайквал щяла съм да съм извайквала щяло съм да съм извайквало щели сме да сме извайквали
2 лице щял си да си извайквал щяла си да си извайквала щяло си да си извайквало щели сте да сте извайквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извайквал бих извайквала бих извайквало бихме извайквали
2 лице би извайквал би извайквала би извайквало бихте извайквали
3 лице би извайквал би извайквала би извайквало биха извайквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вайк-вай из-вайк-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вайк-вал
непълен член из-вайк-ва-лия
пълен член из-вайк-ва-ли-ят
женски род из-вайк-ва-ла
членувано из-вайк-ва-ла-та
среден род из-вайк-ва-ло
членувано из-вайк-ва-ло-то
множествено число из-вайк-ва-ли
членувано из-вайк-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вайк-вал
женски род из-вайк-ва-ла
среден род из-вайк-ва-ло
множествено число из-вайк-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вайк-ващ
непълен член из-вайк-ва-щия
пълен член из-вайк-ва-щи-ят
женски род из-вайк-ва-ща
членувано из-вайк-ва-ща-та
среден род из-вайк-ва-що
членувано из-вайк-ва-що-то
множествено число из-вайк-ва-щи
членувано из-вайк-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вайк-вай-ки