ибрикчѝя
—
съществително име, мъжки род
(тип 39)
Значение
остар.
1. Занаятчия в турската империя, който изработва характерните за подмиването съдове — ибриците. Съдовете са били изработвани от най-различни материали — глина, стъкло и др.
2. Прислужник, които участва в ритуала на подмиването — подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати.
1. Занаятчия в турската империя, който изработва характерните за подмиването съдове — ибриците. Съдовете са били изработвани от най-различни материали — глина, стъкло и др.
2. Прислужник, които участва в ритуала на подмиването — подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати.
Грешни изписвания (2)
- ибрикчиъ
- ибрекчия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | иб-рик-чия | |
|---|---|---|
| непълен член | иб-рик-чи-я-та | |
| пълен член | иб-рик-чи-я-та | |
| мн.ч. | иб-рик-чии | |
| членувано | иб-рик-чи-и-те | |
| бройна форма | иб-рик-чии | |
| звателна форма | иб-рик-чи-йо | |