зяпач

Речник на българския език

зяпа̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. зяпачѝ, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи.

Грешни изписвания (1)

  • зъпач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зя-пач
непълен член зя-па-ча
пълен член зя-па-чът
мн.ч. зя-па-чи
членувано зя-па-чи-те
бройна форма зя-па-чи
звателна форма зя-па-чо

Връзки