зяпач

Речник на българския език

зяпа̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. зяпачѝ, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи.

Грешни изписвания (1)

  • зъпач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зя-пач
непълен член зя-па-ча
пълен член зя-па-чът
мн.ч. зя-па-чи
членувано зя-па-чи-те
бройна форма зя-па-чи
звателна форма зя-па-чо