зъболѐкарство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед.
1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.
2. Занятие на зъболекар.
1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.
2. Занятие на зъболекар.
Грешни изписвания (15)
- заболекарство
- заболекарству
- заболекърство
- заболекърству
- забулекарство
- забулекарству
- забулекърство
- забулекърству
- зъболекарству
- зъболекърство
- зъболекърству
- зъбулекарство
- зъбулекарству
- зъбулекърство
- зъбулекърству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зъ-бо-ле-кар-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | зъ-бо-ле-кар-с-т-во-то | |
| мн.ч. | зъ-бо-ле-кар-с-т-ва | |
| членувано | зъ-бо-ле-кар-с-т-ва-та |