зъбен

Речник на българския език

зъ̀бен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

зъ̀бна, зъ̀бно, мн. зъ̀бни, прил.
1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста.
2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно колело.
• Зъбен камък. — Втвърдени отлагания по зъбите.

Грешни изписвания (1)

  • зъбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зъ-бен
непълен член зъб-ния
пълен член зъб-ни-ят
ж. р. зъб-на
членувано зъб-на-та
ср. р. зъб-но
членувано зъб-но-то
мн. ч. зъб-ни
членувано зъб-ни-те

Връзки