зубър

Речник на българския език

зу̀бър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. зу̀бри, (два) зу̀бъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа.

Грешни изписвания (1)

  • зубар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зу-бър
непълен член зу-бъ-ра
пълен член зу-бъ-рът
мн.ч. зуб-ри
членувано зуб-ри-те
бройна форма зу-бъ-ра
звателна форма