зубрене

Речник на българския език

зу̀брене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. зу̀бря

Грешни изписвания (3)

  • зубрени
  • зубрине
  • зубрини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зуб-ре-не
членувано зуб-ре-не-то
мн.ч. зуб-ре-ния
членувано зуб-ре-ни-я-та