зрящ

Речник на българския език

1. зрящ — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

зря̀ща, зря̀що, мн. зря̀щи, прил. Който обладава зрение; виждащ, за разлика от сляп.

Грешни изписвания (3)

  • зръшт
  • зръщ
  • зряшт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зрящ
непълен член зря-щия
пълен член зря-щи-ят
ж. р. зря-ща
членувано зря-ща-та
ср. р. зря-що
членувано зря-що-то
мн. ч. зря-щи
членувано зря-щи-те

2. зрящ — сег. деят. прич. м. р.

зрящ е производна форма на зра (сег. деят. прич. м. р.).

Връзки