зрак

Речник на българския език

зрак съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

зра̀кът, зра̀ка, само ед., м.
1. Слаба светлина. Лунен зрак.
2. Прен. Зрение.
прил. зра̀чен, зра̀чна, зра̀чно, мн. зра̀чни.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зрак
непълен член зра-ка
пълен член зра-кът
мн.ч. зра-ко-ве
членувано зра-ко-ве-те
бройна форма зра-ка
звателна форма