злоупотребител

Речник на българския език

злоупотребител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-у-пот-ре-би-тел
непълен член зло-у-пот-ре-би-те-ля
пълен член зло-у-пот-ре-би-те-лят
мн.ч. зло-у-пот-ре-би-те-ли
членувано зло-у-пот-ре-би-те-ли-те
бройна форма зло-у-пот-ре-би-те-ли
звателна форма зло-у-пот-ре-би-те-лю