злоупотребен

Речник на българския език

1. злоупотребен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зло-у-пот-ре-бен
непълен член зло-у-пот-реб-ния
пълен член зло-у-пот-реб-ни-ят
ж. р. зло-у-пот-реб-на
членувано зло-у-пот-реб-на-та
ср. р. зло-у-пот-реб-но
членувано зло-у-пот-реб-но-то
мн. ч. зло-у-пот-реб-ни
членувано зло-у-пот-реб-ни-те

2. злоупотребен — мин. страд. прич. м. р.

злоупотребен е производна форма на злоупотребя (мин. страд. прич. м. р.).