златар

Речник на българския език

1. злата̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

злата̀рят, злата̀ря, мн. злата̀ри, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при златар.

Грешни изписвания (1)

  • злътар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зла-тар
непълен член зла-та-ря
пълен член зла-та-рят
мн.ч. зла-та-ри
членувано зла-та-ри-те
бройна форма зла-та-ри
звателна форма зла-та-рю

2. Злата̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Злътар